неделя, 29 юли 2012 г.

Училища на надеждата

През пролетта на 2002, по покана на сапатистите, една френска делегация от активит-к-и от комитета Чиапас (CSPCL - 33, rue Vignoles, 75020 Paris, http://cspcl.ouvaton.org/) и от CNT (Международния секретариат и Федерацията образование) замина на посещение в Чиапас. Отчетът, който следва, разкрива значението на международната солидарност в областта на образованието основано на взаимния обмен, защото, както казват запатистките преподаватели "никой не научава сам, никой не научава на никого".

На връщане от Чиапас 

Посетих три училища в Чиапас, две "официални" и едно сапатистко. Първо отидох в едно начално училище в едно малко индианско село, много бедно, с мизерстващи деца и четири преподаватели индианци, които по цял ден нищо не правят и въобще не се интересуват от участта на учениците си (сред които 2/3 не разбират испанския и не знаят нито да пишат, нито да четат). После видях един колеж, където преподавателите - дейни активисти на CNTE ("Координаторката", синдикат дисидент от официалния SNTE) - са осъществили изумителна работа. Направили са спални за момчета и също за момичета (което не е лека работа в област, където момичетата, които не спят у тях си са "уличници"), с помощта на родителите и на селото; има и столова. По този начин най-отдалечените ученици най-накрая могат да получават редовно образование. Сформирали са техническа и земеделска паралелки, за да подпомогнат децата да намерят поминък след краткия им престой в колежа. В следствие на купища бумагщини, стачки и манифестации, те успели да измъкнат няколко малки финансирания и стипендии за 35 ученика, с които хранят 130-те ученика на интерната и тези на полу-пансион. Но учителите, "образователната съветничката" и директорите трябва да осигуряват (доброволно и на драго сърце) нощни дежурства в интерната, както и допълнителни часове работа, за да може учреждението да функционира (при положение, че учителите вече правят 40 часа уроци на седмица). Учениците сияеха, играеха като европейци на тяхната възраст (което не се случва често там). Учителите, много отдадени, имат педагогика много по-центрирана върху детето, много по-остойносяваща и активна, при която учениците участват сполучливо и добиват доста бързо автономията. Целият педагогически екип се оправя както може, справя се с бордовите средства (запознаване с информатиката върху картонени компютри със система от електрически жички, за да светят клавишите; ученици в 1-ва година по Индустрия на облеклото, изфабрикуващи машина за шиене от картон, за да се запознаят с фунционирането й, при положение че не могат да си купят истинска и конфекциониращи миниатюрни дрехи поради невъзможността да си купят плат и пр.) Секретарите, администрацията, учителите, всички ми задаваха купища въпроси, не искаха да ме пускат. Искаха да знаят всичко за Европа и за Франция, за синдикатите и преподаването у нас, безработицата, бедността... 

Изживяване изпълнено с красота 

Приключих "чиапаските" си визити с "Escuela Secundaria Rebelde Autonoma Zapatista (ESRAZ) 1° de Enero", на Овентик, в Агуаскалиентес II ("Сапатистко автономно бунтовно средно училище - 1-ви януари": където датата се отнася до въоръжените сблъсъци, започнали на 1-ви януари 1994). Намира се в общината на San Andres Sacamch'en de los pobres. Това е един вид Нормално Училище за деца индианци от сапатистки общности, което отвори врати на 10-ти април 2000, с 12 учителя. Разположено е на много приятно място, в планината, насред гората. Няколко сгради, няколко пуяка, няколко пилета, кучета... Първо се озоваваме в ателиетата и стаите за уроци, където "туристи" могат да учат испанския и няколко индиански езика, спални за тези "туристи" или за "посетителите". После една клиника "Guadalupana". После идват стаите за уроци на учениците. Обстановката е много семпла: стените и пода от цимент, дъска, бюро и няколко стола... но за сметка на това на едно-две места стените са покрити с етежерки и те - пълни с книги, глинени съдове в един ъгъл... 

Отидох в Овентик с Комитета Чиапас от Париж. Пристигайки: контрол на паспортите, на поканите и изчакване в един бутик-бар-ресторант (похапване, покупки...). Първа изненада: противно на това, което си мислех се оказа, че те въобще не ме очакват, а също нямат вид да познават френската CNT! После второ изчакване в една празна класна стая (не успях да присъствам на часовете). Възползвам се, за да разгледам забравени тук-там ученически тетрадки (уроци по история на религията, анализи върху расизма, алкохолизма, правата на индианците... няколко рисунки изобразяващи маскирани хора или оръжия!), после изчаквам с другарите... 

Накрая пристигат петима "promotores" (учители), четирима мъже и една жена и тогава се отваря приказката. Първо френските групи се представят, после следва безкрайната реч на един от "los promotores". Типично сапатистка реч, с много бомбастичен речник, много образен, с много повторения... В стаята е горещо, следобед е, леко дремем (единият от "los promotores" подремва през цялата реч). 

Уточнявам, че пристигайки на входа помолих да се срещна с културната отговорничка, с която исках да говорим за педагогика. Когато чакахме в празната класна стая, поднових молбата си. Говорих за това с преподавателите, но без особен успех. Те никога не казваха не, но в крайна сметка нищо не се получи. "Главният" promotore обяснява, че в момента има 125 ученика в това училище: 62 в първа година и 63 във втора. После тези ученици ще минат в трета година - необходимият за дипломирането етап ("capacitaciтn"), за да станат на свой ред преподаватели. Теренът, на който е построено училището им принадлежи, имали са възможността да го купят (благодарение на даренията и на солидарността от страната и света). 

Това е система на "сапатистко образование за национално освобождение". Образованието не се основава на съревнованието, не се създава пирамидално мислене. Те уважават спецификата на отделните области, различните индиански езици и диалекти. Те размишляват върху различните елементи от образованието, върху значението и стойността на методите, на съдържанието, на думите, на оценяването... върху ролята на училището: място за обществен и съвместен живот, за изграждане, за нови знания, за нови форми на отношения, за нови всекидневни практики... Обичат гъвкавостта, коерентността и значението. Обогатяват се, обменяйки опита си, "извличат" и "социализират" други мъдрости от живота и учението (но считат, че никой опит не е точния отговор на това, което общностите търсят). Те учат постепенно, винаги са готови да се усъмнят в себе си, да положат на ново основите и да изфабрикуват невиждани начини на работа. Те прилагат практиките от организацията на общностния живот в училището, така то запазва връзката си с реалния живот в областта. Държат на това думите да са свързани с действията, "с действия, които са в съгласие с последиците". Правят от програмата си част от една образователна дейност отворена към множество науки, ново организиране на групите, гъвкаво разписание и координация на оперативните задачи. Учебната програма не е организирана по предмети, преподават се каталански, езици и местните и училищните знания относно "историите", "живота"; математика, околна среда, физическо, изкуства, литература, общуване, естествени науки, социални науки, хуманизъм (нещо като философия в по-"братски" смисъл). 

Темите, на които се обръща най-много внимание са земята, труда, храненето, здравето, образованието, справедливостта, демокрацията и равенството. В началните училища на запатистките комуни трудът заема специално място - децата трябва да свикнат с него, тъй като много от тях няма да продължат обучението си по-нататък. Конфронтацията с реалността, като се имат предвид възможностите, времето и изискванията на работата, прави пълната интеграция невъзможна. Но резултатите от интеграционната дейност показват, че съществува огромен потенциал, който може да бъде използван и с когото могат да се изградят важни за живота на общността знания. В Овентик има малко стопанство: малко стадо овце и кози, няколко кокошки, няколко пуяка, зайци, зеленчукова градина (лук, маруля, цвекло, зеле...), поле с кафе, поле с царевица, поле с "frigoles" (червен боб) - царевицата и боба са основни продукти в мексиканската храна. Използват животинската тор вместо химически продукти. Производството служи, за да задоволи личните им нужди и да се продава на пазара. Имат два месеца ваканция през януари, февруари (времето, когато се бере кафето и поникват царевицата и боба), няколко дена по Великден и на Коледа. В официалните училища имат ваканция през месеците юли и август, по Великден, по Коледа и множество неучебни празнични дни. 

Според запатистите образованието трябва да спечели битката срещу общия враг: нео-либерализма и световната глобализация. То трябва да изгради "новият човек и светът, който искаме"; да роди нови знания. Тяхната цел е в бъдеще училището да стане независимо от външна финансова помощ. Искат да си възвърнат културните корени, изгубената история, откраднатата им култура и да придобият знания с най-различен произход. Те биха искали една глобализация на незавимите образования в света, за да "освободят народа, а не да го потъпкват". Биха искали всички да споделят сапатистките философски принципи ("вече не трябва да се образова, за да се бунтуват хората, ами да се разбунтуваме, за да образоваме"... "Никой не се е родил научен, никой не учи никого"...). В края на учебния ден най-накрая ни позволяват да посетим класните стаи. Децата се забавляват при душовете. Щастливи деца, с отворени лица, много чисти, добре облечени... Много вода, голяма чистота. Очевидно учениците спазват заръките... Много приятна обстановка. 

В Чиапас има 20 милиона индианци и около 40 автономни сапатистки общини (от които всяка включва по десетина комуни). Сапатистката система е разпространена в около 30 комуни. Около 15 000 деца посещават началните автономни запатистки училища. Половината от населението на Чиапас не знае да пише. 

В официалните училища на индианските комуни държавата предлага три класа начално образование (максимум четири, рядко). Съдържанието е слабо или несъществуващо, използват се механични начини за заучаване и отношенията са базирани на властта и подчинението. Някои преподаватели имат само по две години начално образование. Правителството напада сапатистката образователна система, обявява училищата им за нелегални, образованието не се признава. Пресата и медиите добавят: "Това е мръсна война срещу образователното въстание." За да саботира работата на запатистите, държавата прави опит да си навакса и създава училища в тези области, раздава стипендии, храна, раници, учебници... и продължава да не изисква валидиране на дипломите. 

Тръгнахме си доста бързо от Овентик (проблем с транспорта в "комби" - местния минибус, който кръстосва пътищата), не успях да говоря дълго с единствената "учителка", жалко. Трябваше да остана повече време. Надявам се да мога да се върна бързо в Чиапас, с максимално количество материали за всички тези ученици и учители, все едно дали ще е в официалните или запатистките училища. 

Професорът по испански и по езици на маите от Овентик ме помоли да разпространя следната информация: дават уроци по всички тези езици през цялата година, на пълен пансион. Цената на един ден отговаря на еднодневната минимална работна заплата в страната, от която идва ученикът. Разбира се правят намаление и дори абонамент от някакъв определен брой дни нататък.


Из N'Autre école тримесечно теоритично списание
За една социална, образователна и педагогическа революция
http://www.cnt-f.org/fte/publications/nautreecole/nautreecole.html
на Федерацията на работещите в Образованието към френската CNT http://www.cntf.org
See also:
http://www.schoolsforchiapas.org/
http://schoolsforchiapas.org/links/

Няма коментари:

Публикуване на коментар