неделя, 29 юли 2012 г.

Ще е то "Другата Кампания"


Касае се за кампания лансирана по инициативата на сапатистите и на много други групи и индивиди от Мексико и от цял свят, която ни кани да се обединим, за да изградим един по-добър свят посредством едно гражданско и миролюбиво движение, отървавайки се от политическите партиии и от корупцията на правителствата и предизборните кампании, така че да премахнем несправедливостите, от които днес всички ние страдаме във всички сфери на живота - на работа, на улицата, вкъщи, и пр.

Другата Кампания няма за цел да дава уроци по какъв начин да се правят нещата, а за това призовава към въображение и творчество, тя се определя от нуждите и от особеностите на участниците, на всички, които са се уморили да гласуват и търсят други начини да се организират и да участват политически. Другата Кампания принадлежи на всички тези, които я направят своя.

На 1ви януари 2006, "ла Отра" (или "Другата"), както още я наричат, потегли на поход, който преминава през цяло Мексико посредством обиколката на делегата Зеро (като Нула, а не Зоро!), суб-команданта бунтовник Маркос, тръгнал в търсене на словото, на стремежите, на проблемите и на историята на всички мексиканци и на всички мексиканки, преди всичко като ги изслушва, изграждайки нови отношения и правейки политика другояче. Шест месеца след началото на турнето, "Другата" се разви и се заздрави с присъединяването на други хора, желаещи да променят живота си с други средства. Същевременно тя срещна и много съмнения относно един такъв процес - Накъде така? Как? Защо? -, които ми дадоха желанието да предложа отговори на някои често задавани въпроси.

И така относно "Другата" може да се каже, че:

1) Що се отнася до мексиканския изборен процес през 2006, Другата Кампания не задължава никого да гласува или да не гласува, никой не е казвал на другите да се въздържат. То се подразбира, но това не фигурира никъде в ангажиментите на тази кампания. Не се касае за насърчаване на негласуването, а за насърчаване на използването на диалога и на обсъждането на всички възможни политически избори в нашите животи, както и на само-организацията, по начинът, който най-добре ще подхожда на всеки и всяка;

2) Не се цели създаването на нова политическа партия, а на пространство, което предпоставя споделянето и където да има място за всички хора и организации, за всички начини да се прави политика, които са били отхвърлени и изоставени от преобладаващата понастоящем концепция за политиката, в частност поради превъзходството на парламентарната политика, която днес е напълно изхабена. Така също Другата Кампания не е само за Тези-които-се-нравят-на-сапатистите, тя създава възможности, така че Всеки да може да говори и участва и да й дава смисъл, изхождайки от собственото си положение и от практиката, която има там, където е;

3) "Другата" посочва проблемите, тя не ги разрешава. "Изборният процес вече е започнал и ще се намерят такива, които да ви казват, че ако подкрепяте този процес, проблемите ви ще бъдат разрешени. Ние пък идваме да ви кежем, че абсолютно нищо няма да ви разрешим и че не идваме също така да ви донесем решения: не, ние идваме да ви донесем проблеми, както и поканата всички да се обединим с лос компанйерос ("другарите"), които се надигат на други места в страната, за изграждането на новото Мексико; [...] не и за да подкрепяме един или друг сред кандидатите, а за да се ангажираме спрямо себе си, така че да кажем 'ще ориентирам усилията си от тази страна, а не от онази, където ми обещават да ми разрешат всичко с един сондаж и една реклама'" (Декларация на делегата Зеро, 19 януари 2006);

4) Другата търси начин за правене на политика другояче. В нея може да се учества пряко и всеки решава за себе си, за и с всички, с уважение, консенсус и без йерархия. Това означава, че не се решава чрез гласуването и никой не казва на другите какво трябва да правят: всички решават заедно, намирайки съгласие;

5) Тя иска да отрази изискванията на населението и на малцинствата, не само що се отнася до индианците, но също и до тези на жените-домакини, на работниците, на селяните, на лесбийките, на хомосексуалистите, на жените и други групи в неблагоприятна ситуация и жертви на дискриминация. Така тя предлага да изготви национална програма за борба, изслушвайки нуждите на хората и съответно с цел да се създаде нов закон, което означава нова Конституция. 

6) Тя отдава голямо значение на историята на всеки, тази, която постоянно се забравя, разчитайки на факта, че, ако в цялата страна се предприеме опознаването на историята на всяка една от организациите или начинът, по който живеят някои квартали или някои хора - техните страдания, техните трудности, техните поражения, техните победи -, то ще се научим да се познаваме и да се уважаваме, да създаваме изключително силни връзки помежду Нас.

7) Тя не се обръща "към местата, където вече има автономни управления или въоръжени бунтове, които са започнали преговори за мира или повече от хиляда общности в съпротива. Тя се обръща към местата, където борбата се води от индивиди, от жители, от синдикати, от семейства, от културни или гей групи, хип-хопъри, занаятчии, транспортни работници... Както и към работещите в услугите, в туризма, към мигрантите, към хората с унизителни договори и други съвременни роби" (Серхио Зерменйо, в-к Ла Хорнада, 19 януари 2006);

8) Тя създава пространства за диалог за Всички. "Пространствата за диалог, в които пътуват и ще пътуват сапатистите, по принцип, по време на първите шест месеца на тази кампания, не са места, където те ще обсъждат с групи от извън-институционалната левица стратегиите за постигане на консенсус на един антикапиталистически път, по който би трябвало да потегли нашата страна в средносрочно бъдеще [...], а места (за среща) с прости хора и движения, с милионите жители на нашата страна, които не ще разглеждат нещата по програмен или изработен начин, но които се безпокоят за непосредственото си преживяване" (Серхио Зерменйо, в-к Ла Хорнада, 19 януари 2006);

9) Тя не търси нов управляващ, а обединението на Всички. "'Другата' принадлежи на всички тези, които се вписват в нея, а не само на ЕЗЛН. Макар и първоначално идеята да идва от сапатистите, те обстойно настояваха върху факта, че тя принадлежи на всички учестници и участнички, на тези, които искат да имат място и глас в епизода на Другата: 'Ние ще потеглим на път, за да изпълним задълженята си по Шестата Декларация от Лакандонската гора. Дльжен съм да тръгна пръв, за да разузная пътя, по който ще вървим, да набележа опасностите и да се науча да разпознавам лицата и речта, които са на компанйеро ("другар") и които са на компанйера ("другарка"). За да обединим нашата сапатистка борба с тази на работниците от селото и от града в тази страна, нашата, която се казва Мексико'" (Декларация на делегата Зеро, 2 януари 2006);

10) Другата е антикапиталистическа и лява, "от долу и на ляво". Казано другояче, тя се стреми да създаде социални отношения различни от тези, установени от капитализма (сексизъм, расизъм, социално изключване, експлоатация на труда, унищожаване на околната среда, и пр.), но не от висините на една управляваща централа или на служба в правителството: тя иска да го направи, тръгвайки от хората, от непосредственото им обкръжение и посредством нуждите им. Освен това тя се стреми към дълбоко стуктурно изменение на обществото, основаващо се на историческите принципи на левицата: път справедлив, достоен и в равноправие за всички. 

Мофлес.



препратка: http://chiapas.mediosindependientes.org/index.php?categ...ry=11
български източник: http://bulgaria.indymedia.org/article/13691

Няма коментари:

Публикуване на коментар